Малка мечка

Главната звезда на съзвездието - Полярната звезда, е и неговата главна забележителност. Всеобщата известност на Полярната звезда е предизвикана не толкова от нейните физически особености (за тях знаят немного хора), колкото от близостта и до северния небесен полюс. Сред ярките,  достъпни за невъоръжено око звезди няма нито една, която би могла да й съперничи в това отношение.  Любопитно е обаче,  че с помощта на бинокъл вече е лесно да се намери звезда от 6ᵐ, 4, условно означавана със символа 2 r*, която е още по-близо до северния полюс от Полярната звезда. Особената роля на Полярната звезда на земното звездно небе е временна. Както вече бе отбелязано, прецесионното движение на земната ос се отразява в едно бавно, но непрекъснато странствуване на северния полюс  по съзвездията. Преди около три хиляди години най-близка до него е била звездата „ß” от Малката мечка. По своя видим блясък тя едва, само с една десета от звездната величина, отстъпва на Полярната звезда. Тя има дори собствено име, Кохаб, което произлиза от арабското Кохаб-ел-Шемали", което означава „Звезда на Севера“.  В Китай „ß”  от Малка та мечка се нарича „царствена звезда“. В този отзвук от далечните времена може да се уловят признаците на особената роля на пътеводна звезда, която днес принадлежи на Полярната звезда.

В  бинокъл се забелязва добре, че цветът на Полярната звезда е жълтеникав. Тя е малко по-гореща от Слънцето температурата на нейната повърхност е около 7000 градуса.  Полярната звезда принадлежи към типа на звездите-свръхгиганти.  До нея нашето Слънце би изглеждало много скромно, тъй като диаметърът на Полярната звезда е 120 пъти по-голям от слънчевия диаметър.

Забележително е, че Полярната звезда пулсира, като ту увеличава, ту намалява своя обем. При това малко се менят също температурата и спектърът на звездата, а,раз- бира се, и видимият и блясък. В максимум Полярната е звезда от 1ᵐ,96, а в минимум от  2ᵐ,05. Този странен звезден механизъм работи много ритмично - периодът между последователните максимуми е четири земни денонощия.  Полярната звезда е типична цефеида. Разстоянието до нея е такова, че един светлинен лъч, след като напусне Полярната звезда, достига Земята след 472 години. Това озна- чава, че днес виждаме Полярната звезда такава, каквато в действителност тя е била по времето на Колумб!

За щастие добре е, че нашето Слънце не прилича  на Полярната звезда и на другите цефеиди. В противен случай ние бихме били обречени да изпитваме непрекъснати и бързи колебания на температурата и осветимостта. Освен това замяната на Слънцето с Полярната звезда би довело до катастрофални последствия дори в случай, че Полярната звезда не беше цефеидна. Тъй като тя излъчва потоци светлина и топлина, които са почти 10 000 пъти по-мощни от излъчваните от Слънцето потоци, Полярната звезда би изпепелила целия органичен свят на Земята!

В голям училищен рефрактор близо до  Полярната звезда на разстояние 18" от нея се вижда нейният спътник малка звезда от почти 9-а зв. величина. Той е бил откри през 1779 г. от знаменития изследовател на звездния свят Уйлям Хершел. Възможно е тази звездица да е свързана физически с Полярната звезда, макар че не е лесно да се забележи непосредствено орбиталното движение на спътника -  периодът на обикалянето в тази система трябва да бъдемного голям. Полярната звезда и нейният спътник, малко се отличават по температура спътникът е е съвсем малко по-горещ.  Но по размери това са две съвсем различни звезди. Поляр- ната звезда е свръхгигант, а нейният спътник- жълтени кавобяла звезда, която е съвсем малко по-голяма от Слънцето.

Между прочем, гледан в телескоп, спътникът изглежда зеленикав. Както вече предупредихме читателя, наблюдателят в такива случаи става жертва на оптична илюзия, която в същност е твърде красива. Без нея много двойни звезди биха изглеждали бледи и неефектни.

С това в същност се изчерпват забележителностите  на Малката мечка - малко съзвездие, обединяващо общо само 20 достъпни за невъоръжено око звезди.