Блог

Най-необикновеното откритие, направено при определяне теглото на звездите, обаче беше това на спътницата на Сириус, ослепителната звезда, която сияе през зимните нощи в небето на южното полукълбо.  Още през 1844 г. Ф.В. Бесел, наблюдавайки движението на Сириус в пространството, открил, че то не е праволинейно, а се колебае периодически около едно средно положение и заключил, че звездата вероятно е смущавана от друго космическо тяло със значителна маса. През 1862 г. неизвестният смутител бил открит визуално и кръстен  Сириус  В. Това била една твърде слаба звездичка и тъй като е относително близо до нас (по-малко от 9 светлинни години), не би могла да бъде някакво много ярко по-същността си тяло. Тогава е било допуснато, че сигурно е звезда с относително ниска температура, т.е. червена . Можем да си представим изумлението на астрономите, когато през 1915 г....

Вселената чисто и просто е била различна, когато е била по-млада. Неотдавна астрономите откриха, че сложната физика в младия космос може да е довела до развитието на свръхмасивни звезди, всяка от които тежи до 100 000 пъти повече от масата на Слънцето. Понастоящем не разполагаме с наблюдения на формирането на първите звезди във Вселената, за което се предполага, че е станало, когато нашият космос е бил само на няколкостотин милиона години. За да разберат тази важна епоха, астрономите се обръщат към сложни компютърни симулации, за да изпробват модели за това как са се образували първите звезди. През годините астрономите са се борили с ключовия въпрос какъв е типичният размер на първите звезди. Някои ранни оценки предвиждаха, че първите звезди могат да бъдат стотици пъти по-масивни от Слънцето, докато по-късните симулации пред...